Година 2014, Брой 1
Дата на издаване5.3.2014 г.
Съдържание
-
ЖЕЛЬО ВЪТЕВ
Структурни изменения на банковите депозити у нас в условията на стопанска кризаРезюме: В статията се изследва структурата на банковите депозити у нас. По-конкретно се анализира как промените във вътрешните структурни компоненти на депозитната база и пропорциите между тях рефлектират върху общата динамика на банковите... В статията се изследва структурата на банковите депозити у нас. По-конкретно се анализира как промените във вътрешните структурни компоненти на депозитната база и пропорциите между тях рефлектират върху общата динамика на банковите депозити на фона на неблагоприятните икономически условия, генерирани от стопанската криза. Вниманието се фокусира върху структурните изменения във финансирането на банките от различни аспекти - от гледна точка на източниците, формата, срочността и валутната структура на депозитите, тяхната големина, както и структурните изменения на депозитите според собствеността на банките. -
ВИОЛЕТА БЛАЖЕВА
Българският аграрен сектор в контекста на „обновената” обща селскостопанска политика на Европейския съюзКлючови думи: български аграрен сектор, европейска селскостопанска политика, референтен период 2014-2020 г., реформаРезюме: Постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент, Съвета на министрите на Европейския съюз и Европейската комисия се очаква да доведе до значителни промени, които са отправна точка в европейската политика за... Постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент, Съвета на министрите на Европейския съюз и Европейската комисия се очаква да доведе до значителни промени, които са отправна точка в европейската политика за преодоляване на предизвикателствата на продоволствената сигурност, изменението на климата, растежа и зае-тостта в селските райони. В този аспект настоящата разработка поставя акцент върху реформата на европейската селскостопанска политика от 2013 г. в контекста на новия програмен период 2014-2020 г. Приоритет се отдава на предстоящите промени в българския аграрен сектор по отношение на приложението на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Предложено е групиране на промените в ОСП, които биха улеснили включването на променените мерки при разработване аграрната политика на България. С предстоящата реформа се цели постигането на по-справедливо разпределение на средствата. Очакванията са всяка държава-член на Общността да не получава по-малко от 75% от средствата (средно), предоставяни от Евросъюза. Новите правила ще влязат в сила от януари 2014 г. -
В. Хаджиев
Асиметрична специализация на износа в условията на либерална международна търговияРезюме: Асиметричната специализация на износа е характерна черта на съвременната либерална търговия. Тя се изразява в това, че голяма част от страните изнасят предимно суровини и нискообработени изделия, а малка част от страните –... Асиметричната специализация на износа е характерна черта на съвременната либерална търговия. Тя се изразява в това, че голяма част от страните изнасят предимно суровини и нискообработени изделия, а малка част от страните – високообработени изделия. Тази статия си поставя за цел чрез йерархичния клъстерен анализ да докаже, че асиметричната специализация на износа не се променя съществено за периода на функциониране на СТО. От извършения анализ се установява, че за периода от 1995 г. до 2011 г. асиметричната специализация на износа не се е променила съществено. Констатира се, че голяма група от страни и за двете години попадат в първия клъстер (76%, респективно 74% от общия брой страни). Останалите страни се разпределят равномерно в съседните кластери. Установи се също, че страните от първия клъстер са се специализирали в износа предимно на суровини и нискообработени изделия. На основание на резултатите може да се направи заключението, че асиметричната специализация на износа е хроничен, дългосрочен проблем на либералната международна търговия. -
ИСКРА ПАНТЕЛЕЕВА
Проблеми и стимули в кариерното развитие на персонала в индустриалните бизнес организацииКлючови думи: човешки ресурси, развитие на кариерата, проблеми на кариерното развитие, стимулиране на кариератаРезюме: В статията са изяснени същностните аспекти и съвременните параметри на кариерата и кариерното развитие в индустриалните бизнес организации. Изведени са основните проблеми, с които стопанските субекти се сблъскват при управление на... В статията са изяснени същностните аспекти и съвременните параметри на кариерата и кариерното развитие в индустриалните бизнес организации. Изведени са основните проблеми, с които стопанските субекти се сблъскват при управление на този тип фирмени процеси. Систематизирани са възможните направления за стимулиране развитието на кариерата в индустриалните бизнес организации. -
ЗОРНИЦА ПЕТКОВА
Съвместните дейности на институциите – фактори за повишаване събираемостта на приходитеРезюме: Основните източници на приходи в държавния бюджет са данъците, събирани от органите на НАП и на Агенция „Митници” (АМ). Те съставляват приблизително 90 % от приходната част на бюджета на страната. За намаляване на загубите, които се... Основните източници на приходи в държавния бюджет са данъците, събирани от органите на НАП и на Агенция „Митници” (АМ). Те съставляват приблизително 90 % от приходната част на бюджета на страната. За намаляване на загубите, които се нанасят върху бюджета на страната от неплащане на митни сборове при контрабанден внос на стоки, важна роля имат действията на специализираните структури на МВР (ГДБОП, Икономическа полиция). Тази роля е с особена важност при контрола върху акцизните стоки, тъй като там размерите на митническите вземания са по-големи. Следователно един от факторите за подобряване реализацията на фискалната функция на митническата администрация, както и за предотвратяване и разкриване на митнически и акцизни нарушения, е осъществяването на съвместни дейности с органите на Национална агенция за приходите и на Министерство на вътрешните работи. Целта на настоящата статия е да се оцени състоянието на формите на съвместни дейности между митниците, НАП и МВР, за да се докаже тяхната ефективност по отношение на осъществявания от митниците контрол.