• Радко Радков, Андрей Захариев
    Валутният борд в България: теоретически разсъждения и емпирични резултати
    Резюме: Чрез настоящата статия авторите си поставят за цел да развият гледната точка за пресечната между теоретическите виждания за валутния борд и отчитаните от България емпирични резултати. За постигането на дефинираната цел статията е структурирана в следните обособени части: първо, изясняване същността на валутния борд в светлината на водещите теоретични изследвания по проблема; второ, критичен анализ и оценка на особеностите на валутния борд в България; трето, обосновка на авторовия отговор на фундаменталния въпрос за финала на режима на валутен борд в България и замяната му с друга система; четвърто, иконометричен анализ и оценка на въздействието на външния сектор на икономиката върху БВП на България в условия на фиксиран валутен курс и високо отношения на външнотърговския обмен на стоки и услуги спрямо БВП; пето, изследване на въздействието на валутния борд върху икономическата конвергенция на България спрямо водещите икономики на ЕС за периода 1998-2012 г. За авторите пътят на България към членство в еврозоната, при запазване на режима на валутен борд за целия период на пребиваване в „чакалнята” на ERM II, е логичен и има своята обществена и институционална подкрепа. Аргументира се, че позитивният пример на Естония за влизане в еврозоната при запазване на валутния курс от нивото на валутния борд, е разумният и рационален национален проект за бъдещо развитие на националната икономика и нейната финансова система.
  • Росица Атанасова Проданова, Димитър Костов
    ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛИТИКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – КООРДИНИРАНОСТ ИЛИ НЕСЪГЛАСУВАНОСТ?
    Резюме: Поредицата от мащабни кризи от различно естество с глобален и регионален характер през последните десетилетия, както и променливият успех на различните антикризисни отговори на Евро-пейския съюз, правят актуален проблема за изследване на съгласуваността между икономическите политики на Съюза. В настоящото изследване се тества координацията между парична и фискална политика на ЕС, като се разкрива, че тя е слаба, на което могат да се отдадат някои проблеми в справянето с кризите. Причини за слабата координация могат да се търсят както в институционалната конструкция на европейските финансови институции, така и в някои негъвкави стратегии на съюза (нежелание да се води обща фискална политика, консервативност по отношение на бюджетните разходи).
  • Калина Л. Дурова
    КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И РЕГИОНАЛНИТЕ ДИСПРОПОРЦИИ В БЪЛГАРИЯ
    Резюме: Причините за регионалните различия са анализирани от теоретична гледна точка. Емпирично е изследвано въздействието на Кохезионната политика на Европейския съюз върху жизнения стандарт в областите на България. Формулирани са препоръки за максимализиране на полезния ефект на тази политика върху регионите у нас. Застъпва се тезата, че икономическите диспропорции между регионите са причина за социалните и демографските такива. Поради тази причина изследването се фокусира върху икономическите междурегионални различия и въз-действието върху тях на Кохезионната (Регионалната) политика на Европейския съюз, която представлява инструмент на Общността за постигане на икономическо и социално сближаване.
  • Калина Л. Дурова
    Кохезионната политика на Европейския съюз: еволюция, предизвикателства и перспективи
    Резюме: Анализирано е историческото развитие на Кохезионната (Регионалната) политика на Европейския съюз. Очертани са основните предизвикателства и перспективи пред нея. Формулирани се препоръки за подобряването й в бъдеще.
  • Силвия Тодорова Петкова
    ПРОБЛЕМИ ПРЕД СБЛИЖАВАНЕТО НА ПЛАНОВИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ
    JEL: F15, F36
    Резюме: В настоящата статия е направен анализ на постиженията и проблемите, пред които са изправени шестте планови района у нас, свързани с целите им за намаляване на регионалните различия. Това е постигнато посредством анализ на ключови индикатори, които служат за измерване на кохезията във всеки един от трите й аспекта . По този начин ще бъде установено дали проведената у нас Кохезионна политика на ЕС през първата за страната ни (МФР) 2007–2013 г. и през втората (МФР) 2014–2020г. оказват ефект и в какъв е този ефект – на намаляване или на задълбочаване на регионалните различия. За целите на изследването, като инструменти за количествен анализ на данните, са използвани средното абсолютно отклонение (MAD) и коефициентът на вариация (CV). Резултатите от проведеното изследване потвърждават тезата на учени и автори, работещи в областта, че съществен напредък по намаляването на различията между регионите у нас няма.
  • Ивайло Николаев Маринов
    ТРАНСГРАНИЧНА ЕКСПАНЗИЯ В СЕКТОР „БЪРЗИ“ КРЕДИТИ (ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ)
    JEL: F36, G29
    Резюме: Сектор „бързи кредити“ е отрасъл за опериране на микрофинансовите институции. Техният небанков характер обаче поставя завишени изисквания към финансовия мениджмънт както при набирането на капитал, така и при отпускането на кредити, особено от категорията „бързи кредити“. В терминологичен план ние дефинираме като сектор „бързи кредити“ всяка икономическа дейност, която в условията на съответна регулаторна рамка позволява на небанкова финансова институция да предоставя необезпечени (краткосрочни) кредити на клиенти срещу съответно възнаграждение под формата на лихви и такси при поемане на съответен риск. В резултат на изследването се потвърждава, че секторът на бързите кредити е специфичен сегмент на финансови услуги, който се подчинява на национални регулации и създава пазарна ниша, която е производна на банковото потребителско кредитиране, но предлага кредитни продукти с потребителски предимства, осигуряващи рентабилност и възвръщаемост, независимо от конкуренцията на търговските банки. В основата на успешния финансов мениджмънт на тези дружества е развитието на скоринг модели за оценка на риска от неплащане на усвоените „бързи кредити.