• Иван Тодоров, Александър Д. Александров, Калина Л. Дурова
    БЪДЕЩОТО ЧЛЕНСТВО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА БИЗНЕС ЦИКЪЛА
    Резюме: В настоящата разработка е използвана векторна авторегресия (VAR), за да се оцени доколко икономическият цикъл на България е синхронизиран с този на еврозоната (ЕЗ). Идентифицирани са основ-ните фискални и монетарни фактори, въздействащи върху координацията на бизнес циклите на България и ЕЗ. Формулирани са препоръки за макроикономически политики, които да подпомогнат синхронизирането на икономическия цикъл на България с този на ЕЗ и да подготвят нашата страна за приемане на еврото.
  • Радко Радков, Андрей Захариев
    Валутният борд в България: теоретически разсъждения и емпирични резултати
    Резюме: Чрез настоящата статия авторите си поставят за цел да развият гледната точка за пресечната между теоретическите виждания за валутния борд и отчитаните от България емпирични резултати. За постигането на дефинираната цел статията е структурирана в следните обособени части: първо, изясняване същността на валутния борд в светлината на водещите теоретични изследвания по проблема; второ, критичен анализ и оценка на особеностите на валутния борд в България; трето, обосновка на авторовия отговор на фундаменталния въпрос за финала на режима на валутен борд в България и замяната му с друга система; четвърто, иконометричен анализ и оценка на въздействието на външния сектор на икономиката върху БВП на България в условия на фиксиран валутен курс и високо отношения на външнотърговския обмен на стоки и услуги спрямо БВП; пето, изследване на въздействието на валутния борд върху икономическата конвергенция на България спрямо водещите икономики на ЕС за периода 1998-2012 г. За авторите пътят на България към членство в еврозоната, при запазване на режима на валутен борд за целия период на пребиваване в „чакалнята” на ERM II, е логичен и има своята обществена и институционална подкрепа. Аргументира се, че позитивният пример на Естония за влизане в еврозоната при запазване на валутния курс от нивото на валутния борд, е разумният и рационален национален проект за бъдещо развитие на националната икономика и нейната финансова система.
  • Янко Христозов
    ВОДИ ЛИ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕВРОТО ДО ВИСОКА ИНФЛАЦИЯ? МИТ ИЛИ ФАКТ?
    JEL: E31, E42
    Резюме: Замяната на местната валута с еврото води до редица дискусии, коментари, спорове, най-честите от които са свързани с въпросите относно нарастващите общи нива на цените на стоките и услугите. Обект на изследването са държавите, които приеха единната европейска валута след 2007 година. Не се разглеждат Кипър и Малта поради ограниченията за обем. Целта на статията е да разгледа фактите относно мита за високата инфлация след приемането на еврото, да установи дали този мит е съществен или може да бъде опроверган. За изпълняването на целта ще се проучи опитът на новоприсъединилите се държави при въвеждането на единната валута, ще се анализират нивата на инфлация и промяната в годините след приемането им в еврозоната. Тезата, която следва да се доказва или отхвърля, е, че приемането на еврото не оказва съществено влияние върху цените на стоките и услугите в приемащата новата валута държава, а ако се наблюдават инфлационни процеси, то те са с темповете от предходните години.