• Константин Колев, Мая Цоклинова
    ДЪРЖАВНАТА НАМЕСА В ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА ИКОНОМИКАТА В УСЛОВИЯ НА ПАНДЕМИЯ: ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ НА РАВНИЩЕ ЕС
    Резюме: Целта на настоящата статия е, на базата на относителните дялове на осем подгрупи разходи, съставящи държавните разходи за дейности в областта на икономиката по функции на КОФОГ спрямо БВП, 25 държави – членки на ЕС да се систематизират в еднородни групи и на тази основа да се направи сравнителен анализ на държавната намеса в дейности в областта на икономиката. За формирането на еднородните групи се използва нейерархичен метод на K-средните величини. Като измерител на различие се използва евклидовото разстояние. В резултат на клъстеризацията на 25-те държави по подгрупи разходи, съставящи държавните разходи за дейности в областта на икономиката по функции на КОФОГ, са разкрити икономическите дейности, по отношение на които съществуват прилики и разлики в държавната намеса между 25-те държави – членки на ЕС. Посочени са икономическите дейности, в които държавната намеса е необходима за преодоляване на негативните последствия от COVID-19.
  • Величка Николова
    ЕФЕКТИ НА ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА И COVID-19 ПАНДЕМИЯТА ВЪРХУ УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ В СИЛНО ЗАДЛЪЖНЕЛИ СТРАНИ
    Резюме: В настоящата статия се поставя акцент върху анализирането на държавния дълг в някои силно задлъжнели страни в световен мащаб, сред които се отнасят Венецуела, Судан, Япония и Гърция. Основната цел е да се проследят и съпоставят първоначалните ефекти от световната финансова и икономическа криза (2008) и пандемията ot COVID-19 върху равнищата на държавен дълг в изследваните страни. Поради тази причина в началото се систематизират теоретични концепции, в които се акцентира върху връзката между проявленията на кризи в икономиките и промяната в нивата на правителствения дълг. В хода на изследването се открояват основните двигатели за рязкото нарастване на държавния дълг в анализираните страни, като в допълнение се проследява динамиката на бюджетните приходи, разходи и салдо.
  • Методи Кънев
    КАПИТАЛИЗМЪТ СРЕЩУ СЕБЕ СИ (КРИТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ И ПРОЗРЕНИЯ)
    Резюме: Прагматичното масово съзнание и поведение на индивидите за постигане на частно и общо благоденствие намира за свой водещ мотив и фактор натрупването на капитал, създаващо работни места, блага и доходи. Превръщайки се от форма в стил на живот, то става осов прин-цип на модерността, довел до преиминуването й в капитализъм. Поставя се обаче въпросът, дали модерността не проблематизира отношенията икономически–неикономически дейности, капитал–труд, частни–публични интереси, национални–глобални зависимости? В крайна сметка не игнорира ли тя моралната същност на човека в разрез с началния си хуманистичен дух? В статията се прави опит за защита на тази хипотеза в съответсктвие с възгледите на редица признати социални ерудити, като подкрепени съжденията са и с емпирични доказателства, водещи към извода, че еволюирайки, капитализмът сам подготвя нуждата от реорганизация на обществения живот на нова основа. В резултат от изложението се достига до извода, че успешни ще са онези страни, които се опират преди всичко на свободното многостранно развитие на всеки индивид. С оглед на всичко това ни трябва цялостна (икономическа, духовна, социална и правно-политическа) визия за позитивна промяна, хармонично насочваща ресурсите към всички сфери на живота. Така те биха осигурявали: духовността–идеи, култура и смисъл; икономиката–материален проспе-ритет; моралността–добродетелност; правно-политическата сфера–социален мир, хармоничен и справедлив обществен ред.
  • Корнелия Филипова
    Обезщетенията за безработица в България и техният потенциал за превенция на бедността
    Резюме: Превенцията с бедността и социалното изключване е процес, който e пряко свързан с публичните стимули към уязвимите групи лица за постигане на достоен и независим живот. Наличието на трудов доход е една от основните предпоставки за преодоляване на този проблем. Въпреки това голяма част от работоспособните граждани са иконо-мически неактивни и дори не търсят форми на заетост. Обективни фактори за това са ниското образование, липсата на трудови навици и огра-ниченото търсене на квалифициран труд. Ефект върху желанието и възможностите за заетост имат и характеристиките на данъчноосигурителната и социалната система, както и държавната политика по отношение на доходите и пазара на труда върху уязвимите групи лица.