• В. Стоянов
    Данъчен суверенитет, държавен бюджет, фискална дисциплина (от експертна и културологична гледна точка)
    Резюме: Трите понятия, които са в заглавието на настоящата статия, са основополагащи за финансите въобще и за публичните финанси в частност. В продължение на тяхната над тривековна история те са претърпели една еволюция, която може да бъде оценена и негативно. Целта на настоящата статия е трояка: първо, да се изясни класическото им съдържание, второ, да се разкрият негативните отклонения от класическото им съдържание, роля и значение, и трето, да се обоснове необходимостта и целесъобразността от възобновяването на класическите им измерения. Тъй като публичните финанси въобще и трите техни категории, предмет на изследване и коментар в настоящата статия, имат не само чисто фискални, но така също и политически и социално-културни из-мерения, обръщаме необходимото внимание и на тях. Доколкото и трите изследвани и коментирани финансови категории имат законова регламентация, искаме да подчертаем препоръката още на Аристотел за трайността на законите, защото „лекомислената смяна на съществуващите закони с нови означава отслабване на силата на закона”.
  • Стоян Проданов, Димитрина Любенова Проданова
    ПОКРИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ С МЕСТНИ ИНИЦИАТИВНИ ГРУПИ – ТЕРИТОРИАЛЕН АНАЛИЗ
    Резюме: Настоящото изследване е фокусирано върху новаторския подход ЛИДЕР в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС, използван широко за децентрализирано и същевременно интегрирано развитие на селските райони в отделните страни – членки. В теоретичен план подходът ЛИДЕР е част от ендогенната теория за икономическото развитие и има важна роля за постигането на социалните, икономическите, а вече и климатичните цели като специфичен европейски модел за стимулиране на включването на общностите в местното развитие. В териториален план подходът ЛИДЕР се прилага на ниво община или обединение на съседни общини и/или съседни населени места–част от община/и, с население между 10 000 и 150 000 жители от местни инициативни групи (МИГ). В Програмата за развитие на селските райони в Република България 2014–2020 г. се приема националната дефиниция, според която селските райони се определят на ниво община (LAU 1) и включват територията на 231 общини, в които най-голямото населено място има население до 30 000 души. Анализът на териториалното покритие с МИГ на селските райони показва негативния ефект от допускането на типично градски общини в обхвата на териториите, които получават финансиране чрез мрежата ЛИДЕР. За да се отстранят тези изкривявания при определянето на политики за развитие на селските райони, се предлагат и се апробират варианти за промяна на спорната, твърде обтекаема и некореспондираща с научното разбиране дефиниция на селски район.