ЕКЗОГЕННИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ШОКОВЕ КАТО СЪВРЕМЕННИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА БИЗНЕС ЦИКЪЛА

Автори

Ключови думи
екзогенни шокове, здравни шокове, петролни ценови шокове, природни бедствия, бизнес цикъл

Резюме
Изследването се фокусира върху екзогенните макроикономически шокове, проверявайки хипотеза, че те влияят на съвременната динамика на бизнес цикъла по начин, който се простира отвъд COVID-19 пандемията и военния конфликт в Украйна. Анализира се съвременното проявление на три ключови типа екзогенни шокове – здравните шокове, петролните ценови шокове и природните бедствия. Изследването показа немалко доказателства за верността на посоченото твърдение и поради това заключението е, че хипотезата се потвърждава. Трите вида екзогенни шокове имат важна роля не само в последните две години, но и по отношение на един по-разширен съвременен период.

JEL Класификатор: E30, E32, F44
Кодове на научна квалификация:
Страници: 16
Цена: 2 Точки

Още статии от този брой

  • ЯПОНСКИЯТ МОДЕЛ НА ПРЕХОД КЪМ КРЪГОВА ИКОНОМИКА

    В настоящата разработка разглеждаме най-съществените моменти за напредъка на Япония по внедряване и налагане принципите на кръговата икономика, както и причините и следствията за възникване и развитие на кръговия ресурсоспестяващ модел в страната. Обозначаваме екологизирането на икономическия им модел на икономика, връзката му с човешкото здраве ...

  • АЛТЕРНАТИВЕН ПОДХОД ЗА ОТЧИТАНЕ ПОДПОМАГАНЕТО ЗА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ В ПРОМИШЛЕНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

    Нарастващите цени на основните производствени ресурси доведоха до общоевропейска политика в подкрепа на икономическите субекти. Установените механизми засягат и консумираната електроенергия от небитовите крайни потребители. Промишленият сектор в България е енергоемък и отчитането на разходите за електроенергия и подпомагането за високите ѝ ...

  • ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА НА ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА И НЕЙНОТО ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ УПРАВЛЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

    В изследването се проучват ефектите от пандемията, свързана с COVID 19, върху процеса на дигитализация на човешките ресурси при управлението на инфраструктурни обекти в областта на транспортния сектор. Също така се разглежда дилемата между цел №8 на UN SDG за висока заетост на населението и дигитализацията на процесите и управлението на човешките ...