• Виолета Блажева
    Българският аграрен сектор в контекста на „обновената” обща селскостопанска политика на Европейския съюз
    JEL: Q18, F02
    Резюме: Постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент, Съвета на министрите на Европейския съюз и Европейската комисия се очаква да доведе до значителни промени, които са отправна точка в европейската политика за преодоляване на предизвикателствата на продоволствената сигурност, изменението на климата, растежа и зае-тостта в селските райони. В този аспект настоящата разработка поставя акцент върху реформата на европейската селскостопанска политика от 2013 г. в контекста на новия програмен период 2014-2020 г. Приоритет се отдава на предстоящите промени в българския аграрен сектор по отношение на приложението на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Предложено е групиране на промените в ОСП, които биха улеснили включването на променените мерки при разработване аграрната политика на България. С предстоящата реформа се цели постигането на по-справедливо разпределение на средствата. Очакванията са всяка държава-член на Общността да не получава по-малко от 75% от средствата (средно), предоставяни от Евросъюза. Новите правила ще влязат в сила от януари 2014 г.
  • Н. Кравчук
    Дивергенция и конвергенция в глобалното развитие
    JEL: F01, F02
    Резюме: От концептулна гледна точка, настоящата разработка се занимава с един от най-спорните проблеми в методологията на съвременните междусистемни трансформации – двойнствената природа на баланса в системите или едновременното проявление на процесите на „дивергенция и конвергенция в глобалното развитие”. В композиционно отношение, проведените изследвания по поставения проблем следват две основни насоки: (1) анализ на проявяващата се асиметрия в глобалното развитие, която активира определени гравитационни процеси в геоико-номическото пространство; и (2) фокусиране на вниманието върху задълбоченото изучаване на причините за хетерогенния характер на гео-икономическото пространство и проявленията на дивергенция в глобалното развитие под влияние на естествените гравитационни фактори върху ендогенноекзогенната ос. Емпиричните анализи разкриха системните детерминанти на действащите гравитационни процеси в геополитическото пространство, беше изградена геостратегическа матрица на дивергенцията в глобалното развитие. Очертана беше и геостратегичес-ката позиция на Украйна в геостратегическото пространство при проектиране на проблемите в глобалните междусистемни трансформации. Беше потвърдена хипотезата, че силата на гравитационния заряд нараства при задълбочаване на асиметриите в глобалното развитие.
  • Атанас Дамянов
    ЕКЛЕКТИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ COVID-19
    Резюме: Настоящото изследване, в което си поставяме за цел да проникнем през мъглата на Covid-19, се състои от четири части. В първата част, в силно синтезиран вид, са посочени последствията от кризата през 2008 г. Във втората част са търсени библейски корени и философски обяснения на пандемията, надградени с парадокс на капиталистическата икономическа система. Предложено е графично представяне на влиянието на пандемията, различно от “V”, “U”, “L” и “I”- образ-ните интерпретации. В трета част е възприета тезата на Рено Жирар, но е направено собствено разглеждане на слабите места на три идеологии. Допълнена е рекомендацията на G-20 за възстановяване на трансграничната търговия. В четвъртата част е предложен втори, наш вариант за графично представяне на последствията от пандемията. Подчертано е, че тя не е явление за един природен сезон. Синтезирани са нанесените поражения по отделни сектори и професии в света. Обосновано е, че структурата на продуктовия набор зависи и от структурата на човешките потребности, и от измеренията на новата околна среда. А ключовата дума е „Трансформация“. В продължаващите разсъждения и обобщения са уловени три основни характеристики на пандемията, четири модела на човешко поведение. Предложени са нови организационно-структурни промени за фирмите, компаниите, корпорациите. Афиширано е, че управле¬нието вече клони към извършване чрез алгоритми, протоколи и формирани коалиции от социални и икономически платформи.
  • Атанас Дамянов
    ЗА ЕДИН РЕВИТАЛИЗИРАН, ВИБРАНТЕН И ПРОСПЕКТИВЕН ФЕНОМЕН
    Резюме: Настоящото изследване съдържа четири части: разширено въведение, част първа: неокласическа концепция за „Великия път на коприната“; част втора: реакцията на САЩ и Европейския съюз и наситено заключение. Във въведението са приведени разместените пластове в световната икономическа триада (вчера, днес и утре). Подчертан е отвореният характер на букета от нови течения в икономическия мейнстрийм. В първата основна част е анализирано ревитализирането на „Пътя на коприната“ и придаването на вибрантност чрез проекта „Един пояс – Един път“. Аргументирано е обогатяването му чрез изграждащата се мултивекторност. Във втората част е приведен негативен пояс в САЩ – Американски ръждив пояс (The Rust Belt of The United State). И след като отрицанието на китайския проект не успя, те отидоха към мрежа от сини точки (Blue Dot Network). А ЕС възприе своя модификация „Евро¬пейски път на коприната“. В наситеното заключение, чрез преосмисляне на синтеза на второ и трето ниво се дефинира „Икономика на пояси¬те“ като ново течение, наред с дигиталната, предприемаческата, партньорската, наративната и т.н. икономики.
  • Калина Л. Дурова
    КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И РЕГИОНАЛНИТЕ ДИСПРОПОРЦИИ В БЪЛГАРИЯ
    Резюме: Причините за регионалните различия са анализирани от теоретична гледна точка. Емпирично е изследвано въздействието на Кохезионната политика на Европейския съюз върху жизнения стандарт в областите на България. Формулирани са препоръки за максимализиране на полезния ефект на тази политика върху регионите у нас. Застъпва се тезата, че икономическите диспропорции между регионите са причина за социалните и демографските такива. Поради тази причина изследването се фокусира върху икономическите междурегионални различия и въз-действието върху тях на Кохезионната (Регионалната) политика на Европейския съюз, която представлява инструмент на Общността за постигане на икономическо и социално сближаване.
  • Калина Л. Дурова
    Кохезионната политика на Европейския съюз: еволюция, предизвикателства и перспективи
    Резюме: Анализирано е историческото развитие на Кохезионната (Регионалната) политика на Европейския съюз. Очертани са основните предизвикателства и перспективи пред нея. Формулирани се препоръки за подобряването й в бъдеще.
  • Атанас Дамянов
    ОЧЕРТАВАНЕ ЛИНИИТЕ НА РАЗЛОМА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
    Резюме: В изследването сме се постарали да избягаме от природния, геологическия и физическия аспект на понятието разлом. Възприели сме, че разломът означава отсъствие на единство, на съгласие в дадена система. По този начин сме фундаментализирали нашите разсъждения. Първият акцент е поставен върху отделянето на Обединеното кралство (OK) от ЕС. В синтезирана хронология е проследено времето от приемането на ОК в ЕС до м. декември 2020 г. вкл. Уловена е една от причините за отделянето на кралството, която се състои в менталните различия между него и Континента. По-нататък е подчертано, че разломите в ЕС, в тяхното видово многообразие, са предизвикани и чрез косвена връзка от първа степен от събудените империи в света, философията на Mitteleuropa, делението на Стара и Нова Европа и др. Предложена е двуфакторна матрица, като чрез нея е търсена връзката между етапите на разширяване на Съюза и степента на отсъствие на единство и съгласие в Общността. В заключението е посочено, че трябва да се освободим от интеграционния романтизъм и да се върви към постлисабонски договор.