• Венелин Терзиев
    COVID-19 И НАЦИОНАЛНИЯТ ПЛАН ЗА ЗАЕТОСТТА В БЪЛГАРИЯ – АНАЛИЗ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОМЕНИ
    Резюме: Настоящата публикация е втора част от по-мащабно изследване с което се анализират и изследват процесите на българския пазар, които протичат в създалата се извънредна ситуация вследствие на пандемичната обстановка, създадена от COVID-19. Фокусът е върху състоянието на пазара на труда преди пандемичната криза и послед-ващите промени на действащия национален план за заетост спрямо предизвикателствата на ситуацията, породена от COVID-19. Предлагат се мерки и се обосновават действия по преструктуриране на финансовия ресурс за адаптиране на плана спрямо новото предизвикателство към пазара на труда в България.
  • Людмил Найденов, Димитър Ценов
    COVID-19 РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ДАНЪЧНИТЕ НЕСЪОТВЕТСТВИЯ
    Резюме: В разработката се изследват въпросите, свързани с влиянието на COVID-19 върху данъчните несъответствия в България. На основата на авторово дефиниране на данъчните несъответствия се очертават техните теоретични, практикоприложни и технически основи и специфични характеристики. Анализира се динамиката на разликата между величината на фактическите и плановите данъчно-осигурителни приходи по консолидираната фискална програма (КФП), като се доказва, че тя зависи пряко от световната пандемична ситуация, провокирана от COVID-19. Аргументира се необходимостта от нов иновативен подход, който да отчита променените реалности и важната роля на включените в състава на КФП параметри за подобряване на общественото благосъстояние и устойчивостта на икономиката. Обект на изследване в настоящата разработка са данъчните несъответствия, а предмет – влиянието на COVID-19 върху разминаването между величината на фактическите и плановите постъпления от преки, косвени данъци, социални и здравни вноски в България. Заключава се, че продължаващата повече от година пандемична ситуация понижава икономическата активност и на тази основа влияе негативно върху данъчните несъответствия в нашата страна.
  • Величка Николова
    ЕФЕКТИ НА ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА И COVID-19 ПАНДЕМИЯТА ВЪРХУ УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ В СИЛНО ЗАДЛЪЖНЕЛИ СТРАНИ
    Резюме: В настоящата статия се поставя акцент върху анализирането на държавния дълг в някои силно задлъжнели страни в световен мащаб, сред които се отнасят Венецуела, Судан, Япония и Гърция. Основната цел е да се проследят и съпоставят първоначалните ефекти от световната финансова и икономическа криза (2008) и пандемията ot COVID-19 върху равнищата на държавен дълг в изследваните страни. Поради тази причина в началото се систематизират теоретични концепции, в които се акцентира върху връзката между проявленията на кризи в икономиките и промяната в нивата на правителствения дълг. В хода на изследването се открояват основните двигатели за рязкото нарастване на държавния дълг в анализираните страни, като в допълнение се проследява динамиката на бюджетните приходи, разходи и салдо.
  • Николай Андреев
    Интегриран подход при изследване еволюцията на стабилизационната политика на Европейския съюз
    Резюме: Изследването на еволюцията на стабилизационната политика на Европейския съюз е трудна задача, която се нуждае от определено целенасочване. В широк смисъл стабилизационната политика може да бъде определена, като съвкупност от мерки, предприети от управляващите и провеждани посредством определени органи и механизми за преодоляване на проблеми в икономическата система или връщането и в състояние на равновесие. Разбира се, протичащите процеси на различните равнища – глобално, регионално, национално – в икономическата система също трябва да се вземат предвид при определянето инструментариума на стабилизационната политика. Конкретно за Европейския съюз инструментите за стабилизация през неговото развитие се изразя-ват в промяна както в стратегическо отношение, така и в структурно и институционално отношение, като еволюцията на стабилизационната политика може да се характеризира като отделни периоди на развитие.
  • Венелин Терзиев
    НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ЗАЕТОСТТА В БЪЛГАРИЯ – ПОЛИТИКИ, ПРИОРИТЕТИ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОМЕНИ ВСЛЕДСТВИЕ НА COVID-19
    Резюме: Настоящата публикация е развита в две взаимосвързани части и има за основен фокус анализ и изследване на процесите на българския пазар, които протичат в създалата се извънредна ситуация вследствие на пандемичната обстановка, от COVID-19. В настоящата първа част се прави опит за системен анализ на действащия национален план за заетост, неговите приоритети и необходимост от промяна в условията на критична ситуация.