• Стоян Проданов, Димитрина Любенова Проданова
    ПОКРИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ С МЕСТНИ ИНИЦИАТИВНИ ГРУПИ – ТЕРИТОРИАЛЕН АНАЛИЗ
    Резюме: Настоящото изследване е фокусирано върху новаторския подход ЛИДЕР в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС, използван широко за децентрализирано и същевременно интегрирано развитие на селските райони в отделните страни – членки. В теоретичен план подходът ЛИДЕР е част от ендогенната теория за икономическото развитие и има важна роля за постигането на социалните, икономическите, а вече и климатичните цели като специфичен европейски модел за стимулиране на включването на общностите в местното развитие. В териториален план подходът ЛИДЕР се прилага на ниво община или обединение на съседни общини и/или съседни населени места–част от община/и, с население между 10 000 и 150 000 жители от местни инициативни групи (МИГ). В Програмата за развитие на селските райони в Република България 2014–2020 г. се приема националната дефиниция, според която селските райони се определят на ниво община (LAU 1) и включват територията на 231 общини, в които най-голямото населено място има население до 30 000 души. Анализът на териториалното покритие с МИГ на селските райони показва негативния ефект от допускането на типично градски общини в обхвата на териториите, които получават финансиране чрез мрежата ЛИДЕР. За да се отстранят тези изкривявания при определянето на политики за развитие на селските райони, се предлагат и се апробират варианти за промяна на спорната, твърде обтекаема и некореспондираща с научното разбиране дефиниция на селски район.
  • Елка Н. Сярова
    ПРОМЕНИ И ТЕНДЕНЦИИ В ЗАЕТОСТТА НА ХОРАТА С ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ И ЕС
    JEL: O1, J00, J21
    Резюме: Настоящото изследване е съсредоточено върху настъпващите промени и новите предизвикателства пред труда в процеса на преход към нов тип икономика. То е структурирано в две части. В първата част са систематизирани основни промени в характеристиките и изискванията към труда в контекста на формирането на нова и прехода от нея към дигитална икономика. Във втората част са подложени на емпиричен анализ и са изведени особеностите в динамиката на пока¬зателите за заетостта на хората с висше образование в България и ЕС като цяло като релевантни на последните промени и разширяващото се прилагане на по-сложен умствен труд. Чрез методи за прогнозиране са разкрити краткосрочни тенденции в изменението на относителния дял на заетите с висше образование, в България и ЕС. В изследването са приложени методите на анализа и синтеза, средствата и методите на емпиричния дескриптивен, както и на иконометричния анализ.