• Любомир Любенов, Анелия Любенова
    БЪЛГАРСКИТЕ ФИНАНСОВИ АГРОПАЗАРИ – ВЕЛИЧИНА, СТРУКТУРА И ТЕНДЕНЦИИ НА РАЗВИТИЕ
    Резюме: Целта е установяване на размерите, структурата и тен¬денциите на финансиране на българския агробизнес. Подобряването на ликвидността и обращаемостта на краткотрайните активи на стопанствата е водеща и първостепенна цел, защото тя подобрява и рентабилността. Това налага диверсифициране на източниците и инструментите за оборотно финансиране – кредит, лизинг, факторинг, форфейтинг и др. На микро- и макрониво трябва да се подобри информационното осигуряване за цели¬те на финансовото управление, за по-добър достъп до публични и фирмени финансови агропазари на краткосрочни и дългосрочни средства. Публичните финансови агропазари в България нарастват устойчиво от над 1 млрд. лв./год. през първия референтен период на общата аграрна политика на ЕС 2007–2013 год. до 4 млрд. лв./год. в края на периода 2014–2020 год. Те имат роля и за генериране на реципрочно фирмено финансиране от над 3 млрд. лв./год. или общо над 7 млрд. лв./год. В структурно отношение краткосрочното финансиране заема над 2/3 до 3/4 от общото.
  • Николета Карамилева
    КЛИМАТИЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ – ПОТЕНЦИАЛ И ЕМПИРИЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА
    Резюме: Настоящото изследване е насочено към установяване на връзките между производствени и климатични показатели като основа за създаването на климатичен финансов инструмент с цел намаляване волатилността на постиганите финансови резултати на земеделските производители от региона на Добруджа. За целта се прилагат проектиране и изпълнение на климатичен дериват със съпътстващите го допускания и ограничения, целящ поглъщането на негативните ефекти от промяната в нивата на валежите, настъпващите суши и нарастващите климатични амплитуди за зърнените култури. Бива измерена и неговата ефективност на базата на вариращите температурни и производствено-икономически стойности на земеделския производител. Не на последно място раз-работката разглежда критично и необходимите условия, за да бъде раз-крит подобен тип пазар у нас.
  • Любомир Любенов, Анелия Любенова, Ивайло Христаков
    ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПЧЕЛАРСТВО
    JEL: Q14, Q18
    Резюме: Целта на изследването e установяване размерите на финансиране в българското пчеларство и техните тенденции. Реализирането на целта е осъществено чрез анализ на тенденциите и основните източници на финансови средства. Анализирано е финансовото подпомагане с европейски и държавни средства (Национална програма по пчеларство, схема de minimis, Програма за развитие на селските райони) за над 18 млн. лв. год., а от търговски банки и собствени източници за над 3 млн. лв. год. Съвместно те формират финансови пазари за над 21 млн. лв. год. в българското пчеларство. Предназначените за българското пчеларство европейски и държавни финансови средства от членството на страната в ЕС нарастват абсолютно, но намаляват относително спрямо общите средства. Българското пчеларство е получило достъп до допълнителни финансови средства, но не и пропорционално финансиране спрямо други сектори. Необходимо е допълнително финансово подпомагане на кошер за екосистемната услуга опрашване с цел осигуряване на биоразнообразие и продоволствена сигурност в ЕС. Финансирането на българското пчеларство ще продължи да нараства устойчиво.