• Людмил Найденов
    В търсене на междуобщинска данъчна конкуренция – случаят на България
    JEL: H71, H72
    Резюме: В разработката се извеждат специфичните особености на междуобщинската данъчна конкуренция, нейните позитиви и рискове. Анализира се данъчната политика на българските местни власти и се дискутират факторите, които ограничават междурегионалната данъчна конкуренция в нашата страна. На базата на конкретни данни относно динамиката на ставките на основни местни налози се доказва липсата на целенасочена политика по привличане и задържане на данъчна база посредством манипулация на данъчните ставки. Заключава се, че в България данъчните размери на местните налози най-често са осреднени между нормативно дефинираните горна и долна граница. Доказва се, че ниската стойност на съотношението приходи и помощи, постъпили в бюджетите на общините/БВП, не стимулира предприемачите, водени от различията в абсолютната сума на местните данъци, да инвестират в конкретна юрисдикция.
  • С. Данилина
    Виртуалност на фиктивния капитал в съвременните условия
    Резюме: В статията се обсъжда „финансиализацията“- процесът на преобразуване на финансовия капитал във фиктивен и виртуален капитал и отделянето му от реалния производствен сектор. Отбелязва се огромният му растеж във финансовия сектор през последните десетилетия на 20. век и началото на новия век и нарастващото сегментиране на финансовите инструменти, като последица от финансовите иновации, насочени, наред с други неща, към заобикаляне на регулаторните дейности на държавата. Тези дейности увеличават своето влияние върху тенденциите в реалния и финансовия сектор, водещи до създаването на условия за възникване на финансови кризи и финансови „балони“. Изследва се пазарът на деривативните ценни книжа, неговата динамика и въздействието му върху икономиката на Украйна.
  • Корделия Омодеро
    ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И ДАНЪЧНИТЕ ПРИХОДИ В СЛАБО РАЗВИТА ИКОНОМИКА
    Резюме: През годините информационните и комуникационните технологии си проправят път в развитите страни, а чрез трансфер на технологии бързо се разширяват и в по-слабо развитите. Тези технологични постижения осигуряват различни икономически ползи за развиващите се страни като Нигерия. Освен че развиват пазарите, нововъведенията в областта на информационните и комуникационните технологии повишава приходите в държавния бюджет посредством въведения специфичен данък върху приходите на търговските предприятия с технологични дейности. Основната цел на изследването е да се проучи влиянието на на-ционалното данъчно облагане на развитието на информационните комуникационни технологии върху общите данъчни приходи в Нигерия. Проучването обхваща периода от 2010 г. до 2019 г., като се използват статистически данни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Федералната данъчна служба (ФДС) на Нигерия. Зависимата променлива е общият данъчен приход, а независимите променливи са националният данък за развитие на информационните технологии (НДРИТ) и отвореността на търговията. Резултатите от регресионния анализ показват, че НДРИТ има значително положително влияние върху общия данъчен приход при ниво на значимост от 1%, докато отвореността на търговията допринася за данъчните приходи при ниво на значимост от 10%. И двата резултата са значими и валидни. Политическите изводи са, че правителството трябва да подкрепя общия ръст на информационните и комуникационните технологии в страната с цел да поощри създаването на международни бизнес отношения и да увеличи данъчните приходи в страната. Въз основа на резултатите от проучването се препоръчва да се осигури стабилно подаване на електроенергия с цел ефективно прилагане на информационни комуникационни технологии като например интернет свързаност, разработване на уебсайтове и ефективни операции.
  • Божидар Божинов
    Перспективи пред моделите за ранно предсказване на кризисни ситуации в банковия сектор
    JEL: G21
    Резюме: Първата за настоящия век глобална финансово-икономическа криза отново напомни на икономистите за уязвимостта на банковата система от външни сътресения. Проблемите в банковия сектор се измерват в милиарди евро разходи за подпомагане и стабилизиране на банките в най-засегнатите страни. Във връзка с това настоящата статия си поставя за цел да анализира опциите за предсказване на банкови затруднения и проблеми чрез модели, като вниманието се насочва към тези, базирани на сигналния подход. Въз основа на извършеното изследване е направен опит за конструиране на механизъм за усъвършенстване на сигнално базираните модели за прогнозиране на кризисни ситуации в банковия сектор.