• Венелин Терзиев
    COVID-19 И НАЦИОНАЛНИЯТ ПЛАН ЗА ЗАЕТОСТТА В БЪЛГАРИЯ – АНАЛИЗ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОМЕНИ
    Резюме: Настоящата публикация е втора част от по-мащабно изследване с което се анализират и изследват процесите на българския пазар, които протичат в създалата се извънредна ситуация вследствие на пандемичната обстановка, създадена от COVID-19. Фокусът е върху състоянието на пазара на труда преди пандемичната криза и послед-ващите промени на действащия национален план за заетост спрямо предизвикателствата на ситуацията, породена от COVID-19. Предлагат се мерки и се обосновават действия по преструктуриране на финансовия ресурс за адаптиране на плана спрямо новото предизвикателство към пазара на труда в България.
  • Маргарита Атанасова
    АКТИВНА ПОЛИТИКА НА ПАЗАРА НА ТРУДА В УСЛОВИЯТА НА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ
    JEL: J48, J21
    Резюме: В условията на настоящата криза, при намаляващ капацитет на бизнеса да създава и поддържа работни места, нараства интересът към активната политика на пазара на труда за подкрепа на заетостта и човешкия капитал чрез разнообразни инструменти, сред които се откроява националният план за действие по заетостта. След 2009 г. финансовите ресурси за активна политика на трудовия пазар се увеличават повече от четири пъти. Те се инвестират в инициативи за увеличаване на възможностите на хората за устойчива заетост чрез допълнително обучение, за подкрепа при търсене на работа и при стартиране на собствен бизнес, за стимули за работодателите да увеличават персонала и др. В статията се анализират и систематизират редица характеристики на провежданите активни политики на трудовия пазар у нас в условията на криза и се анализират техните акценти както по отношение на количествените, така и на съдържателно-структурните аспекти в контекста на общото развитие на икономиката и човешкия капитал. В заключение се открояват изводи за ключови особености на заетостта и работната сила, които трябва да се отчитат при формулиране и приложение на активната политика на трудовия пазар в нашата страна в бъдеще.
  • Тамари Поладашвили
    Болонският процес и пригодността за заетост от гледна точка на студентите (по примера на България)
    Резюме: Проблемът за младежката безработица е глобален проблем. Настоящата статия го разглежда задълбочено, като анализира характеристиките, причините и последиците от безработицата на завършилите и връзката ѝ с Болонския процес. За целта е направен качествен анализ на проучване, проведено с целева група студенти, които се обучават в бакалавърски и магистърски програми. Проучването изследва естеството на пазара на труда на завършилите висше образование и основните препятствия, пред които са изправени младите хора при прехода им от образование към заетост. Проучването цели да установи дали безработицата сред младите висшисти е в резултат от недостиг на работни места, от липса на умения или от липса на координация. Въз основа на проучването се дават препоръки за мерките, които могат да бъдат пред¬приети от правителството, ръководните органи на висшите училища, работодателите и отделите за кариерно развитие за намаляване на мла-дежката безработица.
  • Ангел Ангелов
    ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНА ТЕЖЕСТ ВЪРХУ ТРУДА В БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
    Резюме: Трудът и генерираният от него доход са основен обект на данъчно облагане в съвременния свят. Това поставя под въпрос провежданата фискална политика с оглед осигуряване на устойчивост на пазара на труда и постигане на устойчивост в управлението на държавните бюд-жети. Регулирането на тежестта, която се понася от труда като фактор на производство, е от особено значение за конкурентоспособността на дадена икономика и за стимулирането на икономическите агенти. Настоящото изследване се фокусира върху анализ на данъчно-осигурителната тежест в България за периода 2007–2023 г., с цел да се проследят тенден-циите в резултат на извършените промени в данъчното и осигурителното законодателство и как това рефлектира върху пазарните участници. Чрез изследването също така се цели да се направи съпоставка между бремето, което понасят икономическите агенти в България и в останалите страни–членки на ЕС.
  • Десислава Колева Стефанова
    ДИНАМИЧНИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА В БЪЛГАРИЯ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ И ПАНДЕМИЯ
    JEL: 21, I12
    Резюме: В настоящата статия са разгледани основните трансформации, които настъпиха на пазара на труда вследствие ускорените процеси на цифровизация през последните две години. Тези промени в основата си са предизвикани от четвъртата индустриална революция и протичащата пандемия COVID-19. В изследването се акцентира върху необходимостта от развитие на „хибридните“ форми на заетост, основаващи се на гъвкавостта и сигурността. Специално място е отделено на нуждата от инвестиране в човешки капитал в среда на дигитални технологии и интензивно навлизане на изкуствения интелект в трудовите процеси.
  • Венелин Терзиев
    НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ЗАЕТОСТТА В БЪЛГАРИЯ – ПОЛИТИКИ, ПРИОРИТЕТИ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОМЕНИ ВСЛЕДСТВИЕ НА COVID-19
    Резюме: Настоящата публикация е развита в две взаимосвързани части и има за основен фокус анализ и изследване на процесите на българския пазар, които протичат в създалата се извънредна ситуация вследствие на пандемичната обстановка, от COVID-19. В настоящата първа част се прави опит за системен анализ на действащия национален план за заетост, неговите приоритети и необходимост от промяна в условията на критична ситуация.
  • Атанас Владиков
    Пазарът на труда на ЕС (разгледан през призмата на еластичностите)
    Резюме: В настоящата разработка се дискутират и теоретичните парадигми, и приложенията на еластичностите на пазара на труда в рамките на Европейския съюз, състоящ се от 28 страни – членки. Разработката се базира на изследване (2014–2016), което е проведено от автора относно ефектите на трудовия пазар в рамките на ЕС-28, с основни репери – общите модели, обясняващи поведението на набора от равновесни точки на еластичностите при пресичането на кривите на търсене и предлагане на труд. В разработката е използвана доктрината „заетост на свободна воля” и следователно – основната теоретична рамка за осмисляне и обясняване на ефектите на трудовия пазар на ЕС е адаптираното равновесие по Неш на трудовия пазар. По този начин трудовият пазар се анализира през еластичностите на труда на микро- и макрониво на икономиката на ЕС, като анализът е базиран на доброволното търсене и на-пасване на интересите на работодателите и лицата на наемния труд.
  • Баки Хюсеинов
    Развитие на човешкия капитал – икономически ефекти и пазарни аспекти
    JEL: J24, J64
    Резюме: В основата на модерното познание за растежа, заетостта и общественото развитие е човешкият капитал. От гледна точка на съвременното държавно устройство се отчита разходване на мащабни публични ресурси, осигуряващи както формиране на националния човешки капитал чрез системата на правителствено финансираното образование, така и дългосрочно запазване на неговата генерирана стойност чрез системата на здравеопазването и социалното подпомагане. Погледнато през призмата на теорията за обществения избор, икономиката и пазара на труда, развитието на човешкия капитал логично се определя като задача с първостепенна важност във всяка модерна политическа доктрина за обществено развитие. Целта на разработката е да систематизира и критично обследва проблемната база на процеса на развитие на човешкия капитал от гледна точка на икономическия растеж и пазара на труда.
  • Милен Динков
    УПРАВЛЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ НА РАБОТНОТО МЯСТО
    JEL: J50, J80
    Резюме: Емоциите са в основата на нашия социален живот. Те действат като филтри на възприятията, които засягат съзнателните ни действия и дори вземането на решения. Обхватът на приемливите емоции варира с културата, пола и възрастта. В много области на живота проявата на неадекватни емоции води до поява и на неприятности. Ето защо организациите изискват и очакват от своите служители да управляват своите емоции и да се въздържат от отрицателни емоционални изблици. Това налага да бъдат търсени възможности за регулиране на емоционалното поведение като средство за овладяване на негативните ефекти от емоциите на работното място.