• Ангел Ангелов
    ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНА ТЕЖЕСТ ВЪРХУ ТРУДА В БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
    Резюме: Трудът и генерираният от него доход са основен обект на данъчно облагане в съвременния свят. Това поставя под въпрос провежданата фискална политика с оглед осигуряване на устойчивост на пазара на труда и постигане на устойчивост в управлението на държавните бюд-жети. Регулирането на тежестта, която се понася от труда като фактор на производство, е от особено значение за конкурентоспособността на дадена икономика и за стимулирането на икономическите агенти. Настоящото изследване се фокусира върху анализ на данъчно-осигурителната тежест в България за периода 2007–2023 г., с цел да се проследят тенден-циите в резултат на извършените промени в данъчното и осигурителното законодателство и как това рефлектира върху пазарните участници. Чрез изследването също така се цели да се направи съпоставка между бремето, което понасят икономическите агенти в България и в останалите страни–членки на ЕС.
  • Пресияна Ненкова, Ангел Ангелов
    ОЦЕНКА НА ФИСКАЛНАТА ПОЗИЦИЯ НА СТРАНИТЕ ОТ БАЛКАНСКИЯ РЕГИОН
    Резюме: Настоящото изследване се фокусира върху оценката на основни бюджетни и социално-икономически индикатори, чрез които в най-пълна степен да се представят резултатите от избрания модел на управление на публичните финанси в рамките на Балканския регион. Посредством тези индикатори изследването дава възможност да се определи фискалната позиция във всяка една балканска страна преди, по време и след глобалната икономическа криза. Резултатите от проведения анализ показват значителна степен на сходство в предприетите дискреционни мерки, но същевременно и някои по-отчетливи отклонения спрямо общото развитие на Балканите.
  • Ангел Ангелов
    ПУБЛИЧНИ РАЗХОДИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ В СТРАНИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕС: КЛЪСТЕРЕН АНАЛИЗ
    Резюме: Настоящата статия цели да представи ангажираността на страните – членки на ЕС по отношение на провежданата от тях политика в областта на образованието. Основни моменти в статията са отчитане на значимостта от инвестиране в човешки капитал и доколко държавата се справя в ролята си на такъв „инвеститор“. Посредством клъстеризация на наличните данни в статията са диференцирани определени групи от страни в рамките на ЕС съобразно политиката на правителствата по финансирането на образователните услуги.