• В. Хаджиев
    Асиметрична специализация на износа в условията на либерална международна търговия
    JEL: C38, F14
    Резюме: Асиметричната специализация на износа е характерна черта на съвременната либерална търговия. Тя се изразява в това, че голяма част от страните изнасят предимно суровини и нискообработени изделия, а малка част от страните – високообработени изделия. Тази статия си поставя за цел чрез йерархичния клъстерен анализ да докаже, че асиметричната специализация на износа не се променя съществено за периода на функциониране на СТО. От извършения анализ се установява, че за периода от 1995 г. до 2011 г. асиметричната специализация на износа не се е променила съществено. Констатира се, че голяма група от страни и за двете години попадат в първия клъстер (76%, респективно 74% от общия брой страни). Останалите страни се разпределят равномерно в съседните кластери. Установи се също, че страните от първия клъстер са се специализирали в износа предимно на суровини и нискообработени изделия. На основание на резултатите може да се направи заключението, че асиметричната специализация на износа е хроничен, дългосрочен проблем на либералната международна търговия.
  • Константин Колев, Мая Цоклинова
    ДЪРЖАВНАТА НАМЕСА В ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА ИКОНОМИКАТА В УСЛОВИЯ НА ПАНДЕМИЯ: ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ НА РАВНИЩЕ ЕС
    Резюме: Целта на настоящата статия е, на базата на относителните дялове на осем подгрупи разходи, съставящи държавните разходи за дейности в областта на икономиката по функции на КОФОГ спрямо БВП, 25 държави – членки на ЕС да се систематизират в еднородни групи и на тази основа да се направи сравнителен анализ на държавната намеса в дейности в областта на икономиката. За формирането на еднородните групи се използва нейерархичен метод на K-средните величини. Като измерител на различие се използва евклидовото разстояние. В резултат на клъстеризацията на 25-те държави по подгрупи разходи, съставящи държавните разходи за дейности в областта на икономиката по функции на КОФОГ, са разкрити икономическите дейности, по отношение на които съществуват прилики и разлики в държавната намеса между 25-те държави – членки на ЕС. Посочени са икономическите дейности, в които държавната намеса е необходима за преодоляване на негативните последствия от COVID-19.