• Александър Д. Александров
    БИЗНЕС ЦИКЪЛЪТ И СЪВРЕМЕННИТЕ МУ ХАРАКТЕРИСТИКИ
    JEL: E32
    Резюме: Статията има за цел да представи явлението бизнес цикъл и съвременните му характеристики. Запознаването с теорията на бизнес цикъла ще даде възможност за по-задълбочени изследвания на тази тема-тика за икономиката на България, чрез които да се постигне повишаване на макроикономическата ефективност от провежданата икономическа политика на страната.
  • Иван Тодоров, Александър Д. Александров, Калина Л. Дурова
    БЪДЕЩОТО ЧЛЕНСТВО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА БИЗНЕС ЦИКЪЛА
    Резюме: В настоящата разработка е използвана векторна авторегресия (VAR), за да се оцени доколко икономическият цикъл на България е синхронизиран с този на еврозоната (ЕЗ). Идентифицирани са основ-ните фискални и монетарни фактори, въздействащи върху координацията на бизнес циклите на България и ЕЗ. Формулирани са препоръки за макроикономически политики, които да подпомогнат синхронизирането на икономическия цикъл на България с този на ЕЗ и да подготвят нашата страна за приемане на еврото.
  • Виолета Блажева
    Българският аграрен сектор в контекста на „обновената” обща селскостопанска политика на Европейския съюз
    JEL: Q18, F02
    Резюме: Постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент, Съвета на министрите на Европейския съюз и Европейската комисия се очаква да доведе до значителни промени, които са отправна точка в европейската политика за преодоляване на предизвикателствата на продоволствената сигурност, изменението на климата, растежа и зае-тостта в селските райони. В този аспект настоящата разработка поставя акцент върху реформата на европейската селскостопанска политика от 2013 г. в контекста на новия програмен период 2014-2020 г. Приоритет се отдава на предстоящите промени в българския аграрен сектор по отношение на приложението на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Предложено е групиране на промените в ОСП, които биха улеснили включването на променените мерки при разработване аграрната политика на България. С предстоящата реформа се цели постигането на по-справедливо разпределение на средствата. Очакванията са всяка държава-член на Общността да не получава по-малко от 75% от средствата (средно), предоставяни от Евросъюза. Новите правила ще влязат в сила от януари 2014 г.
  • Калоян Паргов
    ЕНЕРГИЕН БАЛАНС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СТРАТЕГИЧЕСКИ АНАЛИЗ
    JEL: Q32, Q43
    Резюме: Енергийният баланс е ключов за националните икономики статистически отчет. Стратегическият анализ на Енергийния баланс на Република България за периода 2006–2020 год. позволява извеждане на ключови тенденции за определяне на приоритетите за развитие на инфраструктурата за производство, пренос, потребление, междусистемен обмен и разширяване дела на възобновяемите източници. Изследването е в две основни части, като първата е с фокус методиката на съставяне на Енергийния баланс като статистически документ със съответни еволюционни характеристики и структурни компоненти; втората включва вербално-графично представяне динамиката на основни компоненти и показатели на Енергийния баланс на Република България. В резултат са илюстрирани годишни темпове на изменение за 15-годишен период, уравнения на линии на единична регресия и коефициенти на детерминация. В заключението са изведени обобщения и изводи със стратегически за енергийната система характер.
  • Венелин Бошнаков, Мария Казакова
    ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДИГИТАЛНИ УСЛУГИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: ОСНОВНИ ПРЕДПОСТАВКИ, ТЕНДЕНЦИИ И РЕГИОНАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ
    Резюме: Дигитализацията на административните процеси и предоставянето на електронни услуги в България предизвика безспорно повишаване на административния капацитет не само на централни, но и на местните органи на властта. Същевременно различията в нивата на дигитални знания, умения и компетенции между българските региони предизвика определен дисбаланс в предлагането на дигитални услуги. Статията има за цел да представи някои основни тенденции в динамиката на избрани индикатори, отразяващи развитието на дигитализацията в публичния сектор. Специфичен фокус е поставен върху регионалните измерения на тези процеси, доколкото местните власти са изправени пред много по-високи предизвикателства в тази насока в сравнение с централните държавни органи.
  • Калина Л. Дурова
    КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И РЕГИОНАЛНИТЕ ДИСПРОПОРЦИИ В БЪЛГАРИЯ
    Резюме: Причините за регионалните различия са анализирани от теоретична гледна точка. Емпирично е изследвано въздействието на Кохезионната политика на Европейския съюз върху жизнения стандарт в областите на България. Формулирани са препоръки за максимализиране на полезния ефект на тази политика върху регионите у нас. Застъпва се тезата, че икономическите диспропорции между регионите са причина за социалните и демографските такива. Поради тази причина изследването се фокусира върху икономическите междурегионални различия и въз-действието върху тях на Кохезионната (Регионалната) политика на Европейския съюз, която представлява инструмент на Общността за постигане на икономическо и социално сближаване.
  • Димитър М. Иванов
    МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И РИСКОВЕ, ПОРОДЕНИ ОТ ГЛОБАЛНАТА КОРОНАВИРУСНА КРИЗА
    Резюме: Статията анализира настоящата започнала глобална икономическа криза, породена от коронавирусната пандемия (2020 г.). Авторът цели да определи и да дебатира характера на сегашната криза, нейния външен зародиш, но и пораждащите я в периода след глобалната финансова криза от 2008 г. макроикономически, финансови, институционални и социални дисбаланси. Използвайки този анализ, се идентифицират по-дългосрочни макроикономически предизвикателства и рискове, които биха задълбочили и продължили сегашната криза както в глобален план, така и спрямо европейската икономика и България. Основната теза, към която се придържа авторът, е, че са налице както типични за съвременните кризи от 1929 г. от 70-те години и тази от 2008 г. характеристики и уроци за следване, така и че всяка криза носи свой собствен характер и особености. Използвайки тази теза, статията насочва внимание към същностните критични проблеми на световната икономика, а не само на тези, породени от коронавирусния шок.
  • Боян Илиев
    Мултирисковото застраховане на земеделските култури – мит или реалност
    JEL: G22, Q10
    Резюме: Застраховането на земеделските култури е един от консервативните видове застраховки. Кардинални промени в неговата организация се правят много рядко. В момента обаче в Република България съществуват условия именно за такава промяна. Съвременното развитие на земеделското производство е предпоставка за промяната в технологията на този вид застраховане, с оглед неговото адаптиране към претенциите, които земеделските производители поставят пред него. В статията се застъпва тезата, че подобна промяна може да стане чрез трансформиране отговорността на застрахователните дружества – от отговорност за опре-делени рискове и загуби към отговорност за всички рискове и загуби. С други думи, е възможно да се премине към така нареченото мултирисково застраховане. Мултирисковото застраховане се възприема като нещо ново, което сега си пробива път в развитите държави от Европейския съюз. Това е и причината то да бъде коментирано. Целта е да бъде избран вариант за неговото прилагане, който да отговаря най-добре на особеностите в развитието и традициите на растениевъдството в Република България и на застрахователната практика, свързана с него.
  • Цветелин Тодоров Борисов
    НЯКОИ АСПЕКТИ ОТ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МОБИЛНИТЕ ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В ТУРИЗМА
    Резюме: Настоящото изследване се фокусира върху приноса на мобилните информационни технологии за развитието на туризма в България. Те помагат за подобряване на методите и механизмите, които се прилагат за събиране, обработване, анализ, съхраняване и използване на информация. Станалите популярни компютърни системи, видеосистеми, телеконферентни системи и електронни системи доведоха до пълната автоматизация и широкото използване на електронната техника в бизнеса. Приложението на мобилните информационни технологии улеснява: резервациите за настаняване и транспорт; развлекателните услуги, закупуването на туристическия продукт; проучването за наличност и достъпност на различни видове туризъм и маршрути, както и на туристическия потенциал на страните и регионите.
  • Корнелия Филипова
    Обезщетенията за безработица в България и техният потенциал за превенция на бедността
    Резюме: Превенцията с бедността и социалното изключване е процес, който e пряко свързан с публичните стимули към уязвимите групи лица за постигане на достоен и независим живот. Наличието на трудов доход е една от основните предпоставки за преодоляване на този проблем. Въпреки това голяма част от работоспособните граждани са иконо-мически неактивни и дори не търсят форми на заетост. Обективни фактори за това са ниското образование, липсата на трудови навици и огра-ниченото търсене на квалифициран труд. Ефект върху желанието и възможностите за заетост имат и характеристиките на данъчноосигурителната и социалната система, както и държавната политика по отношение на доходите и пазара на труда върху уязвимите групи лица.
  • Таня Горчева
    Състояние и проблеми на българския туристически продукт на европейския пазар
    Резюме: В статията се подлага на анализ състоянието на предлагането на туристически продукти и услуги, свързани с дестинация „България”. Целта се постига с помощта на ситуационен анализ, при който се разкриват пазарните позиции, които българските туристически продукти заемат в обхвата на Европа. Обект на изследване е характерът и спецификата на предлагането на български туристически продукт, а предметът се свързва с взаимодействието „търсене–предлагане” на туристически продукти за дестинация „България” в контекста на проблемите в туризма като стопанска дейност у нас. В статията също така се разкриват шансовете за успех въз основа на критичен подход върху постигнатите резултати през периода 2001-2011г. Засягат се проблеми, свързани с характера и структурата на българския туристически продукт; спецификата на предлагането на отделните емитивни пазари за дестинация “България”; особеностите на предлагането по отношение отделните елементи на туристическите пакети за организирани пътувания към нашата страна.
  • Петко Ангелов
    Тенденции в развитието на финансовите параметри на банките в България (2008 – 2015 г.)
    JEL: G21, G24
    Резюме: Кредитирането и влогонабирането са ключови за кредитните институции операции, които имат голямо значение за постига¬нето на ефективност в банковата дейност. Тя от своя страна следва да бъде измерена количествено, възможност за което предоставят редица известни в банковата теория и практика коефициенти. В тази насока обект на анализ в разработката е доходността, печалбата и рентабилността на банките от първа и втора група в България, чрез които се измерва банковата ефективност. Целта на изследването е да се анализира банковата ефективност за периода 2008 – 2015 г. на основата на анализ на базови коефициенти, с установяване на конкретни стойности за двете групи банки. В резултат на изследването се очертават тенденциите по отношение ефективността на банковата дейност в България и се посочват причините за това.
  • Петко Ангелов, Силвия Сашева Заркова
    ФИНАНСОВА ПРОЗРАЧНОСТ НА ОБЩИНИТЕ В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ДИГИТАЛИЗАЦИЯ
    Резюме: Дигитализацията е сред основните приоритети на ЕС, заложени в „Европа 2030“, като България и българските общини са преки участници в този процес. Глобалната пандемия COVID-19 в началото на 2020 г. рефлектира положително на процеса по дигитализация, включително и в областта на публичния сектор и местното самоуправление, като ефектите са с различна степен на изразеност. Изследването установява, че процесът по адаптиране на финансовата и бюджетна прозрачност на общините към съвременните дигитални решения води до значителна разлика в прилагането но концепцията за европейска икономическа дигитализация между различните административни единици на страната. Това налага усъвършенстването на работата в посока дигитализация, която е от съществено значение за частния сектор, и необходимостта от предприемане на ефективни мерки формирането на привлекателна бизнес среда, но и за гражданите с оглед тяхното улеснение при изпълнението на административни ангажименти.