• Х. Благойчева
    Адаптиране на обезщетенията за безработица към икономическия цикъл
    Резюме: Безработицата, като социално-икономическо явление, е обективно присъща за всяка пазарна икономика. Обезщетенията, които се изплащат на безработните лица, осигуряват доходи за индивидите, останали без работа и възможност за колективно понасяне на тежестта на риска. Щедростта им може да повлияе върху стимулите за търсене и започване на работа, както и върху продължителността на безработицата. Затова те могат да играят роля на вграден икономически стабилизатор, съобразен със съответния икономически ци¬къл. В статията се търсят моментите „за” или „против” и изследва доколко успешно обезщетенията за безработица в Европа и България изпълняват ролята на вградени автоматични стабилизатори.
  • Антонио Дичев
    ДИСКРИМИНАЦИОННА СПОСОБНОСТ ПРИ ОЦЕНКАТА ЗА ВЕРОЯТНОСТ ОТ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ ПОСРЕДСТВОМ НЯКОИ АЛГОРИТМИ ЗА МАШИННО САМООБУЧЕНИЕ
    Резюме: Изследването прави опит да подчертае значението и добавената стойност на някои алгоритми за машинно самообучение при оценяването на вероятността от неплатежоспособност. Резултатите от изследването акцентират върху допълнителната дискриминационна способност, но са налице съществени и множество други аспекти от прилагането на машинното самообучение за оценка на кредитния риск. Тези аспекти могат да бъдат обособени като конкретни възможности и предизвикателства. По отношение на дискриминационната способност при използваната извадка резултатите свидетелстват за превъзходството на машинното самообучение спрямо традиционно установените и познати модели. За отделните бизнес организация с експозиция към кредитния риск това би могло да допринесе до по-малко кредитни загуби при по-голям обем от бизнес операции.
  • Теодор Тодоров
    ИНОВАТИВНИ МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ПАЗАРНИЯ РИСК НА FOREX ПАЗАРА
    Резюме: Влиянието на пазарния риск върху резултатите на икономическите агенти е огромно. Настоящото изследване фокусира вниманието към различните модели и техники за количествена оценка на пазарния риск, имащ проявление на FOREX пазара. Генерираните резултати от емпиричното тестване на моделите „Монте Карло” симулация, VaR, CVaR, MVaR, VaR историческа симулация и Delta Normal VaR показват наличието на пазарен риск на Международния валутен пазар. От посочените модели симулационният модел е най-добрият измерител на пазарния риск. Историческата симулация и Delta Normal VaR от своя страна спомагат за диверсификацията на риска чрез изграждането на инвестиционни портфейли.
  • Данаил Врачовски
    Многофондовата организация на допълнителното пенсионно осигуряване
    JEL: H55, G23
    Резюме: В статията е направен опит да се изследват основните въпроси на мултифондовата (многофондовата) организация на пенсионното осигуряване в Чили, като модел за социална защита. В стратегически и хипотетичен аспект са посочени предимствата и недостатъците, които могат да възникнат при въвеждането на многофондовата система в България. Основните изводи за българския пенсионен модел са свързани с възможностите за гарантиране на средствата в допълнително пенсионно осигуряване във фазите на натрупването и изплащането на пенсиите.
  • Боян Илиев
    Мултирисковото застраховане на земеделските култури – мит или реалност
    JEL: G22, Q10
    Резюме: Застраховането на земеделските култури е един от консервативните видове застраховки. Кардинални промени в неговата организация се правят много рядко. В момента обаче в Република България съществуват условия именно за такава промяна. Съвременното развитие на земеделското производство е предпоставка за промяната в технологията на този вид застраховане, с оглед неговото адаптиране към претенциите, които земеделските производители поставят пред него. В статията се застъпва тезата, че подобна промяна може да стане чрез трансформиране отговорността на застрахователните дружества – от отговорност за опре-делени рискове и загуби към отговорност за всички рискове и загуби. С други думи, е възможно да се премине към така нареченото мултирисково застраховане. Мултирисковото застраховане се възприема като нещо ново, което сега си пробива път в развитите държави от Европейския съюз. Това е и причината то да бъде коментирано. Целта е да бъде избран вариант за неговото прилагане, който да отговаря най-добре на особеностите в развитието и традициите на растениевъдството в Република България и на застрахователната практика, свързана с него.
  • П. Димитрова
    Някои аспекти при счетоводния анализ на предоставените кредити от търговските банки
    JEL: М41, Е51
    Резюме: Извършваният счетоводен анализ в банковите институции е с ключово значение. Използваната информационна база при него е изключително и само от текущото и периодичното счетоводно отчитане. Въз основа нa реални счетоводни данни се установява, че са налице снижени темпове на положителния прираст на кредитните портфейли. Отчита се добра обезпеченост на предоставените заеми, като едновременно с това е налице и нарастване на относителния дял на просрочените кредити. При оценката на риска на обезпеченията е възможно да се предложи използването на „риск над средния”. Счита се за необходимо банките да поддържат информация за ликвидационната стойност на ипотеката или заложения актив, вместо за пазарната цена.
  • Никола Илиев
    Рисковата атрибуция – модел за установяване влиянието на глобални рискови фактори
    Резюме: Зародилата се през 21. век глобална рецесия принуждава инвеститорите да създадат нова или преоткрият забравена парадигма, третираща риска. Решението е рисковата атрибуция на историческата доходност на публични компании спрямо глобални макроикономически фактори, декомпозиция на същата и изследването ѝ посредством рискови експозиции и рискови премии. Последователността позволява на инвеститора да влезе в ролята на риск-мениджър и макро анализатор на капиталовия пазар и даде прогноза за бъдещите източници на риска за компаниите, фондовата борса, икономиката и глобалния свят.
  • Стоян Проданов, Цветан Павлов
    Сравнителен анализ на водещи модели за оценка на финансови активи, основани на потреблението
    JEL: G12, G14
    Резюме: В разработката се анализира в дълбочина същността на рационалните модели за оценка на финансови активи, основани на потреблението (consumption-based asset pricing models) и се извеждат най-перспективните съвременни тенденции в областта. Първоначално е представена концептуалната рамка на моделите, обвързващи макроикономически и финансови зависимости, и е развита математическата ос-нова на класическия CCAPM. След това са изведени водещите подходи за модификация на базовия модел, преодоляващи част от неговите недостатъци. Анализирани са предимствата, недостатъците и способността на съвременните модели, базирани на потреблението, да пресъздадат емпиричните зависимости в доходността и риска на финансовите активи. Водещият извод от статията е, че все още липсва убедителен, консенсусен рационален модел, който пресъздава в достатъчна степен характеристиките на финансовите пазари. От иконометрична гледна точка, най-близо в това начинание е моделът на дългосрочния риск на Bansal и Yaron (2004) и неговите модификации.
  • Десислава В. Петровска
    СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
    JEL: G21, G30
    Резюме: Стратегическото управление на търговските фирми в условията на криза поставя сериозен акцент върху управлението и контрола на риска. В света не съществува бизнес дейност, която не е съпро¬водена с различни видове риск. В една силно конкурентна и турбулентна среда ясното свързване на стратегията на търговската фирма и управле¬нието на риска дава възможност да се идентифицира и управлява рискът от заобикалящата среда и настъпващите движения в нея. Стратегическото управление на риска създава защитна стойност, което гарантира устойчива вътрешна среда. Това е непрекъснат процес, който се вгражда в стратегията.
  • Петко Ангелов
    Тенденции в развитието на финансовите параметри на банките в България (2008 – 2015 г.)
    JEL: G21, G24
    Резюме: Кредитирането и влогонабирането са ключови за кредитните институции операции, които имат голямо значение за постига¬нето на ефективност в банковата дейност. Тя от своя страна следва да бъде измерена количествено, възможност за което предоставят редица известни в банковата теория и практика коефициенти. В тази насока обект на анализ в разработката е доходността, печалбата и рентабилността на банките от първа и втора група в България, чрез които се измерва банковата ефективност. Целта на изследването е да се анализира банковата ефективност за периода 2008 – 2015 г. на основата на анализ на базови коефициенти, с установяване на конкретни стойности за двете групи банки. В резултат на изследването се очертават тенденциите по отношение ефективността на банковата дейност в България и се посочват причините за това.
  • Ивайло Николаев Маринов
    ТРАНСГРАНИЧНА ЕКСПАНЗИЯ В СЕКТОР „БЪРЗИ“ КРЕДИТИ (ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ)
    JEL: F36, G29
    Резюме: Сектор „бързи кредити“ е отрасъл за опериране на микрофинансовите институции. Техният небанков характер обаче поставя завишени изисквания към финансовия мениджмънт както при набирането на капитал, така и при отпускането на кредити, особено от категорията „бързи кредити“. В терминологичен план ние дефинираме като сектор „бързи кредити“ всяка икономическа дейност, която в условията на съответна регулаторна рамка позволява на небанкова финансова институция да предоставя необезпечени (краткосрочни) кредити на клиенти срещу съответно възнаграждение под формата на лихви и такси при поемане на съответен риск. В резултат на изследването се потвърждава, че секторът на бързите кредити е специфичен сегмент на финансови услуги, който се подчинява на национални регулации и създава пазарна ниша, която е производна на банковото потребителско кредитиране, но предлага кредитни продукти с потребителски предимства, осигуряващи рентабилност и възвръщаемост, независимо от конкуренцията на търговските банки. В основата на успешния финансов мениджмънт на тези дружества е развитието на скоринг модели за оценка на риска от неплащане на усвоените „бързи кредити.
  • Г. Драганов
    УПРАВЛЕНИЕ И ТРАНСФЕР НА РИСКА ПРИ ОБЕКТИТЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ
    Резюме: Авторът има за цел да разгледа един въпрос, по който досега не е правено изследване. В процеса на изложението се доказва, че управлението на риска има място в системата „Интелектуална собственост”. Чрез него ще се намалят причиняваните вреди от реализирането на „чисти” и спекулативни рискове. Специално внимание се отделя на трансфера на риска, свързан с продуктите на интелектуалната собственост. Като най-приемлив се приема застрахователният трансфер. Това налага в практиката да се въвеждат застраховки, свързани с обектите на интелектуална собственост.