-
Иван Тодоров, Александър Д. Александров, Калина Л. Дурова
БЪДЕЩОТО ЧЛЕНСТВО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА
ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА БИЗНЕС ЦИКЪЛА
Резюме:
В настоящата разработка е използвана векторна авторегресия (VAR), за да се оцени доколко икономическият цикъл на България е синхронизиран с този на еврозоната (ЕЗ). Идентифицирани са основ-ните фискални и монетарни фактори, въздействащи върху координацията на бизнес циклите на България и ЕЗ. Формулирани са препоръки за макроикономически политики, които да подпомогнат синхронизирането на икономическия цикъл на България с този на ЕЗ и да подготвят нашата страна за приемане на еврото.
-
Радко Радков, Андрей Захариев
Валутният борд в България: теоретически разсъждения и емпирични резултати
Резюме:
Чрез настоящата статия авторите си поставят за цел да развият гледната точка за пресечната между теоретическите виждания за валутния борд и отчитаните от България емпирични резултати. За постигането на дефинираната цел статията е структурирана в следните обособени части: първо, изясняване същността на валутния борд в светлината на водещите теоретични изследвания по проблема; второ, критичен анализ и оценка на особеностите на валутния борд в България; трето, обосновка на авторовия отговор на фундаменталния въпрос за финала на режима на валутен борд в България и замяната му с друга система; четвърто, иконометричен анализ и оценка на въздействието на външния сектор на икономиката върху БВП на България в условия на фиксиран валутен курс и високо отношения на външнотърговския обмен на стоки и услуги спрямо БВП; пето, изследване на въздействието на валутния борд върху икономическата конвергенция на България спрямо водещите икономики на ЕС за периода 1998-2012 г. За авторите пътят на България към членство в еврозоната, при запазване на режима на валутен борд за целия период на пребиваване в „чакалнята” на ERM II, е логичен и има своята обществена и институционална подкрепа. Аргументира се, че позитивният пример на Естония за влизане в еврозоната при запазване на валутния курс от нивото на валутния борд, е разумният и рационален национален проект за бъдещо развитие на националната икономика и нейната финансова система.
-
Янко Христозов
ВОДИ ЛИ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕВРОТО ДО ВИСОКА ИНФЛАЦИЯ? МИТ ИЛИ ФАКТ?
Резюме:
Замяната на местната валута с еврото води до редица дискусии, коментари, спорове, най-честите от които са свързани с въпросите относно нарастващите общи нива на цените на стоките и услугите. Обект на изследването са държавите, които приеха единната европейска валута след 2007 година. Не се разглеждат Кипър и Малта поради ограниченията за обем. Целта на статията е да разгледа фактите относно мита за високата инфлация след приемането на еврото, да установи дали този мит е съществен или може да бъде опроверган. За изпълняването на целта ще се проучи опитът на новоприсъединилите се държави при въвеждането на единната валута, ще се анализират нивата на инфлация и промяната в годините след приемането им в еврозоната. Тезата, която следва да се доказва или отхвърля, е, че приемането на еврото не оказва съществено влияние върху цените на стоките и услугите в приемащата новата валута държава, а ако се наблюдават инфлационни процеси, то те са с темповете от предходните години.
-
Навал Абес
ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАЩАНИЯ ВЪРХУ РЪСТА НА ИКОНОМИКАТА В НИГЕРИЯ: ИКОНОМЕТРИЧЕН АНАЛИЗ НА ТРИМЕСЕЧНИ ДАННИ С ARDL МОДЕЛ (2016–2025 Г.)
Резюме:
Настоящото изследване анализира динамичната връзка между показателите за електронни плащания (активност на e-POS терминали и онлайн плащания) и икономическия растеж в Алжир, измерен чрез брутния вътрешен продукт (БВП). Чрез използване на авторегресионен модел с разпределен лаг (Autoregressive Distributed Lag - ARDL) изследването преодолява ограниченията на кратката времева серия, като преобразува годишните данни в тримесечна честота посредством статистическа интерполация, което води до извадка от 35 наблюдения. Резултатите от теста за граници на ефекта (Bounds Test) показват липса на дългосрочна коинтеграционна връзка, което предполага, че секторът на дигиталните плащания в Алжир все още се намира в преходен етап и не е достигнал структурна зрялост. Въпреки това краткосрочната динамика разкрива положителен и статистически значим ефект на активността на e-POS терминалите с ниво на значимост 10%, докато онлайн плащанията показват значим отрицателен ефект. Диагностичните тестове, включително CUSUM, потвърждават структурната стабилност на модела, който прите¬жава обяснителна способност (Adjusted R-squared) от 90%. Изследването подчертава необходимостта от локализиране на дигиталните услуги и насърчаване на финансовото включване с цел интегриране на неофициалната икономика в официалната банкова система. Основните препоръки включват засилване на киберсигурността, разширяване на инфраструктурата за дигитални плащания във всички региони и стимулиране на финансовите иновации.
