Година 2021, Брой 4
Дата на издаване14.12.2021 г.
Съдържание
-
Методи Кънев
КАПИТАЛИЗМЪТ СРЕЩУ СЕБЕ СИ (КРИТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ И ПРОЗРЕНИЯ)Резюме: Прагматичното масово съзнание и поведение на индивидите за постигане на частно и общо благоденствие намира за свой водещ мотив и фактор натрупването на капитал, създаващо работни места, блага и доходи. Превръщайки се от форма в стил... Прагматичното масово съзнание и поведение на индивидите за постигане на частно и общо благоденствие намира за свой водещ мотив и фактор натрупването на капитал, създаващо работни места, блага и доходи. Превръщайки се от форма в стил на живот, то става осов прин-цип на модерността, довел до преиминуването й в капитализъм. Поставя се обаче въпросът, дали модерността не проблематизира отношенията икономически–неикономически дейности, капитал–труд, частни–публични интереси, национални–глобални зависимости? В крайна сметка не игнорира ли тя моралната същност на човека в разрез с началния си хуманистичен дух? В статията се прави опит за защита на тази хипотеза в съответсктвие с възгледите на редица признати социални ерудити, като подкрепени съжденията са и с емпирични доказателства, водещи към извода, че еволюирайки, капитализмът сам подготвя нуждата от реорганизация на обществения живот на нова основа. В резултат от изложението се достига до извода, че успешни ще са онези страни, които се опират преди всичко на свободното многостранно развитие на всеки индивид. С оглед на всичко това ни трябва цялостна (икономическа, духовна, социална и правно-политическа) визия за позитивна промяна, хармонично насочваща ресурсите към всички сфери на живота. Така те биха осигурявали: духовността–идеи, култура и смисъл; икономиката–материален проспе-ритет; моралността–добродетелност; правно-политическата сфера–социален мир, хармоничен и справедлив обществен ред. -
Петко Ангелов, Силвия Сашева Заркова
ФИНАНСОВА ПРОЗРАЧНОСТ НА ОБЩИНИТЕ В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ДИГИТАЛИЗАЦИЯКлючови думи: дигитализация, общини, България, публичен сектор, електронно управление, финансова прозрачностРезюме: Дигитализацията е сред основните приоритети на ЕС, заложени в „Европа 2030“, като България и българските общини са преки участници в този процес. Глобалната пандемия COVID-19 в началото на 2020 г. рефлектира положително на процеса... Дигитализацията е сред основните приоритети на ЕС, заложени в „Европа 2030“, като България и българските общини са преки участници в този процес. Глобалната пандемия COVID-19 в началото на 2020 г. рефлектира положително на процеса по дигитализация, включително и в областта на публичния сектор и местното самоуправление, като ефектите са с различна степен на изразеност. Изследването установява, че процесът по адаптиране на финансовата и бюджетна прозрачност на общините към съвременните дигитални решения води до значителна разлика в прилагането но концепцията за европейска икономическа дигитализация между различните административни единици на страната. Това налага усъвършенстването на работата в посока дигитализация, която е от съществено значение за частния сектор, и необходимостта от предприемане на ефективни мерки формирането на привлекателна бизнес среда, но и за гражданите с оглед тяхното улеснение при изпълнението на административни ангажименти. -
Стойчо Дулевски
МЯСТОТО НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ПОСТОЯННИЯТ ОБЕКТ В КОНТЕКСТА НА ДЪЩЕРНОТО ДРУЖЕСТВО И ДИГИТАЛНАТА ИКОНОМИКАРезюме: Целта на настоящия труд е да се представят някои предизвикателства пред концепциите относно мястото на стопанска дейност (МСД) и постоянния обект (ПО) в контекста на дъщерното дружество и дигиталната икономика. Тези въпроси са едни... Целта на настоящия труд е да се представят някои предизвикателства пред концепциите относно мястото на стопанска дейност (МСД) и постоянния обект (ПО) в контекста на дъщерното дружество и дигиталната икономика. Тези въпроси са едни от най-дискутираните теми в областта на международното и европейското данъчно облагане, което определя тяхната актуaлност и нарастващ изследователски и практически интерес. -
Силвия Тодорова-Петкова
ПРОБЛЕМИ ПРЕД СБЛИЖАВАНЕТО НА ПЛАНОВИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯРезюме: В настоящата статия е направен анализ на постиженията и проблемите, пред които са изправени шестте планови района у нас, свързани с целите им за намаляване на регионалните различия. Това е постигнато посредством анализ на ключови... В настоящата статия е направен анализ на постиженията и проблемите, пред които са изправени шестте планови района у нас, свързани с целите им за намаляване на регионалните различия. Това е постигнато посредством анализ на ключови индикатори, които служат за измерване на кохезията във всеки един от трите й аспекта . По този начин ще бъде установено дали проведената у нас Кохезионна политика на ЕС през първата за страната ни (МФР) 2007–2013 г. и през втората (МФР) 2014–2020г. оказват ефект и в какъв е този ефект – на намаляване или на задълбочаване на регионалните различия. За целите на изследването, като инструменти за количествен анализ на данните, са използвани средното абсолютно отклонение (MAD) и коефициентът на вариация (CV). Резултатите от проведеното изследване потвърждават тезата на учени и автори, работещи в областта, че съществен напредък по намаляването на различията между регионите у нас няма. -
Владислав Любенов
ЛИХВЕНАТА КРИВА В ЕВРОЗОНАТА ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19: ВЛИЯНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ И МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИРезюме: Целта на тази статия е да даде аргументирано обяснение на формата на лихвената крива спрямо наличните до момента теоретични обяснения и представените в разработката емпирични данни за макроикономическата обстановка и дълговия... Целта на тази статия е да даде аргументирано обяснение на формата на лихвената крива спрямо наличните до момента теоретични обяснения и представените в разработката емпирични данни за макроикономическата обстановка и дълговия пазар. Обектът на изселването е лихвената крива на държавните ценни книжа, формирана от средните стойности на доходностите по държавните ценни книжа на страните – членки на еврозоната с рейтинг „ААА“. В първата част от разработката са изло-жени базисната литература и теоретичните познания, върху които се изграждат хипотезите в изследването, както и методологията на изслед-ването. Втората част разглежда вчастност спот и форуърдната лихвена крива през месец март 2021г. Третата част представя различни емпирични данни и дава обяснения за ситуацията на дълговия пазар по време на кризата, произтичаща от пандемията COVID-19.