• Image of english flag to change languidge
  • Image of english flag to change languidge

Година 2026, Брой 3

Дата на издаване

30.9.2026 г.

Съдържание

  • Михаил Чиприянов, Марио Хопфнер
    ЗЕЛЕНОТО БАНКИРАНЕ КАТО КАТАЛИЗАТОР ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ – ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ БАНКОВИЯ СЕКТОР
    JEL: G21, O21
    Резюме: В статията се разглежда ролята на зеленото банкиране като катализатор за устойчиво развитие, особено в контекста на глобалния банков сектор. Използван е смесен методологичен подход, основан на кабинетно изследване. Количественият... В статията се разглежда ролята на зеленото банкиране като катализатор за устойчиво развитие, особено в контекста на глобалния банков сектор. Използван е смесен методологичен подход, основан на кабинетно изследване. Количественият компонент обхваща вторични данни относно глобалните потоци на климатично финансиране, пазарите на зелени и устойчиви облигации, финансовото включване и развитието на устойчиви банкови практики. Качественият компонент анализира акаде-мична литература, международни банкови рамки, регулаторни промени и данни от практиките в банковия сектор. Резултатите от изследването показват, че зеленото банкиране може да допринесе за устойчивото развитие чрез няколко взаимно подсилващи се механизми: насочване на кредити към нисковъглеродни и екологично благоприятни дейности, интегриране на екологичните и климатичните рискове в кредитните решения, разработване на зелени финансови продукти, дигитализация и оперативна ефективност, финансово включване и мобилизиране на частен капитал. Статията поддържа тезата, че катализиращият потенциал на зеленото банкиране е най-голям, когато устойчивостта е интегрирана в основната банковa стратегия, управлението на риска, решенията за кредитиране и измерването на резултатите, вместо да бъде разглеждана като отделна дейност в рамките на корпоративната социална отговорност. Поради това ефективното регулиране, надеждните стандарти за оповестяване, смесеното финансиране, цифровите иновации и прозрачната оценка на въздействието са необходими за превръщането на ангажиментите към зеленото банкиране в измерими резултати за устойчиво развитие.
  • Росен Колев
    КОЕФИЦИЕНТЕН МЕТОД ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НЕПРЕКИТЕ РАЗХОДИ
    JEL: M41, L60
    Резюме: Разпределението на непреките разходи е сред основните въпроси, чието изследване е било, е и ще бъде значимо за всички производствени единици. За управленското счетоводство и счетоводителите един от най-трудните въпроси е за избор... Разпределението на непреките разходи е сред основните въпроси, чието изследване е било, е и ще бъде значимо за всички производствени единици. За управленското счетоводство и счетоводителите един от най-трудните въпроси е за избор именно на метод за разпределението им. Развиващите се икономически пазари, непрестанната конкуренция и търсенето на оптимизиране на разходите предопределят първостепенното значение на въпроса. Коефициентните методи са част от възмож¬ността, която предприятията използват за разпределението на този вид разходи с основната цел справедливо отнасяне на дела на използваните разходи.
  • Теодор Ненов, Ивайло Кънев
    ФИСКАЛНИ И РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ЕФЕКТИ ОТ ПРОМЯНАТА В ОСИГУРИТЕЛНИЯ МОДЕЛ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ
    Резюме: Настоящото изследване анализира фискалните и разпределителните ефекти от поетапното въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители по Закона за държавния служител (ЗДСл) и за заетите по Закона за съдебната власт... Настоящото изследване анализира фискалните и разпределителните ефекти от поетапното въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители по Закона за държавния служител (ЗДСл) и за заетите по Закона за съдебната власт (ЗСВ). Основната теза е, че нормативната промяна не трябва да се оценява чрез формалното прех-върляне на част от осигурителната вноска към служителя, а чрез действителната икономическа инцидентност и нетния ефект върху консоли-ди¬рания публичен сектор. При запазване на достигнатия нетен доход чрез увеличение на брутното възнаграждение възниква ефект на брутиране на работните заплати, който ограничава непосредствената фискална иконо¬мия и променя разпределението на потоците между държавния бюджет, държавното обществено осигуряване (ДОО), Националната здравнооси¬гурителна каса (НЗОК), универсалните пенсионни фондове (УПФ) и дома¬кинствата. Анализирани са три сценария: без компенсация; пълна ком¬пенсация на нетния доход и компенсация при ограничен фонд „Персонал“. Показва се, че първият сценарий създава най-ясен директен бюджетен ефект, но чрез намаляване на разполагаемия доход на служителите, докато при пълна компенсация реформата има предимно институционален и разпределителен характер. В средносрочен хоризонт фискалният резултат зависи от правилата за индексация на възнагражденията, числеността на персонала, осигурителния таван и начина, по който техническата компен¬сация се включва в бъдещата база на заплатите.
  • Петър Джелепов
    ПРОГНОЗИРАНЕ ВОЛАТИЛНОСТТА НА ВОДЕЩИ БАНКОВИ ИНСТИТУЦИИ ЧРЕЗ МОДЕЛА EGARCH (1.1)
    Резюме: Настоящото изследване е насочено към анализ и прогнозиране волатилността на акциите на водещи банкови институции чрез прилагането на модела EGARCH (1,1). В условията на динамична и често нестабилна финансова среда адекватното... Настоящото изследване е насочено към анализ и прогнозиране волатилността на акциите на водещи банкови институции чрез прилагането на модела EGARCH (1,1). В условията на динамична и често нестабилна финансова среда адекватното моделиране на пазарния риск придобива ключово значение както за инвеститорите, така и за управлението на финансовите институции. EGARCH моделът позволява улавянето на асиметричните ефекти във волатилността, при които негативните пазарни шокове оказват по-силно въздействие в сравнение с позитивните. Изследването обхваща двадесет от най-големите банки в световен мащаб, селектирани на база пазарна капитализация, като се анализира динамиката на тяхната реализирана и условна волатилност за периода 2020–2025 г. Резултатите показват, че моделът успешно улавя основните характеристики на волатилностния процес, включително клъстеризацията и персистентността на риска, макар да проявява склонност към изглаждане на екстремните стойности. В заключение може да се посочи, че EGARCH (1,1) представлява надежден инструмент за анализ и прогнозиране на пазарната волатилност в контекста на глобалния банков сектор.
  • Стефка Чилова
    ИЗМЕРВАНЕ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗМОЖНОСТИ: НОВ ПОДХОД ЧРЕЗ РЕГИОНАЛЕН ИНДЕКС НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И КОЕФИЦИЕНТ НА РЕГИОНАЛНИЯ ДЕФИЦИТ
    Резюме: Настоящото изследване предлага нов подход за измерване на регионалните икономически различия чрез Коефициента на регионалния дефицит (КРД), изграден върху авторски разработените Регионален индекс на икономическите възможности (РИИВ)... Настоящото изследване предлага нов подход за измерване на регионалните икономически различия чрез Коефициента на регионалния дефицит (КРД), изграден върху авторски разработените Регионален индекс на икономическите възможности (РИИВ) и Национален индекс на икономическите възможности (НИИВ). За разлика от съществуващите показатели моделът измерва доколко регионалната среда създава условия за формиране, задържане и развитие на човешкия капитал. Регионалните икономически възможности се оценяват чрез четири взаимосвързани компонента – доход, заетост, образование и здравеопазване, обединени в РИИВ чрез геометрична средна. КРД измерва отклонението на всеки регион спрямо националното равнище. Получените резултати показват, че регионалната среда е тясно свързана с икономическите възможности на населението. Това предполага, че дори при сходно образование, квалификация и трудов потенциал хората могат да разполагат с различни възможности за професионална реализация и натрупване на човешки капитал в зависимост от региона, в който живеят и работят.